Дигитализирани данни за биоразнообразието по проект DiSSCo-BG са споделени в отворен и стандартизиран формат към Световната информационна платформа за биоразнообразие – GBIF (Global Biodiversity Information Facility). 

Националният природонаучен музей при БАН като част от българския таксономичен консорциум и един от участниците в проект DiSSCo-BG към края на 2024 г. е публикувал в сайта на Световната платформа за биоразнообразие – GBIF (Global Biodiversity Information Facility) над 26 615 записа, от които 11 416 са от музейни колекции, а останалите – от проекти за мониторинг на биологичното разнообразие и научни публикации.

До момента са публикувани следните колекции:

• Остеологична колекция птици – 3 944 eкземпляра и 1 042 изображения,
• Висши растения – 4 791 екземпляра и 699 изображения,
• Лихенизирани гъби – 3 342 екземпляра и 54 изображения.

Публикуването на колекции в сайта gbif.org става посредством регулярен автоматичен експорт на данните под формата на Darwin Core Archive от базата данни на DiSSCo-BG в Specify 7. 

Публикуването на колекции в GBIF е важно по няколко ключови причини:

1. Повишава видимостта и достъпността на данните

Чрез публикуване в GBIF, колекциите и данните от мониторинг стават достъпни за световната научна общност и други заинтересовани страни – при това в стандартен формат, който улеснява тяхната интеграция с данни от други източници. Това увеличава тяхната употреба за научни изследвания, образователни цели и проекти за опазване на природата.

2. Спазване на FAIR принципите

Добрите практики в науката и все повече от финансиращите инструменти изискват спазването на принципите за откриваемост, достъпност, съвместимимост и възпроизводимост на данните от научните изследвания или т. нар. FAIR (Findable, Accessible, Interoperable, Reproducible).

3. Принос към глобалните бази данни за биоразнообразие

GBIF обединява информация за биоразнообразието от целия свят. Включването на български биологични колекции разширява географския и таксономичния обхват на базата данни, като по този начин обогатява глобалното познание за биоразнообразието.

4. Подкрепа за научни изследвания

Данните от биологичните колекции могат да се използват за:

• Изследвания на еволюционни и биогеографски процеси.
• Анализ на промени в биоразнообразието във времето.
• Оценка на въздействието на климатичните промени и човешката дейност върху природата.

5. Стимулиране на сътрудничеството

Публикуването в сайта gbif.org насърчава сътрудничеството между изследователи и институции от цял свят. Колекциите стават част от глобална мрежа, което улеснява обмена на информация и обединява усилията на изследователите.

6. Подобряване на управлението на колекциите

Процесът на дигитализация и публикуване в сайта gbif.org изисква систематизация и актуализация на данните. Това води до по-добро управление на колекциите и осигурява тяхното дългосрочно съхранение и използваемост.

7. Приложения в опазването на биоразнообразието

Данните за разпространението на видове, базирани на колекционни екземпляри, могат да се използват за:

• Оценка на състоянието на застрашени видове.
• Разработване на стратегии за опазване на местообитания и видове.
• Подкрепа за вземане на информирани управленски решения.